Тип: Кратка история
Резюме: Това е кратка история, която написах преди няколко години по време на един курс. Задачата бе следната: “Кратка история, в която главният герой може да чете мисли”. И така, проследете третата среща на Джак с красива жена, чиито мисли се мъчи да прочете.
Дата на публикуване на българската версия: 19/05/2026
Дата на публикуване на английската версия: 01/04/2026
Брой думи: <1000
Време за четене: ~ 6 минути
Тази история е авторско произведение на Лина Димитрова и е защитена с авторски права.
– Я си стой в твоята глава – каза тя наум, издухвайки цигарения дим.
Той бързо се изкачи нагоре и бавно се разпростря над главите им, нежно галейки приглушените светлини на бара и изчезвайки в нищото. Никой не можеше да се оплаче от нейното пушене – цялата зала бе изпълнена с тежкия аромат, леко примесен с алкохолни изпарения и потта на мъже на средна възраст, които нямаха нищо по-добро за правене в жалките си животи.
– Не знам за какво говориш – каза Джак и самодоволно отпи от своето уиски.
Течността изгори гърлото му и той се намръщи. Защо се опитваше за пореден път? Не беше никакъв пияч.
Тя се усмихна закачливо и се подпря на бара. Мистериозните ѝ зелени очи пронизваха душата му сякаш знаеха повече, отколкото показваха. Възможно ли бе и тя да можеше да чете мисли? Тази идея връхлетя Джак и той отмести поглед.
Но ако можеше да чете мисли, със сигурност щеше да го покаже по някакъв начин. Все пак щеше да научи, че в онази конкретна вечер наситено пурпурното ѝ червило и сладкото ухание на парфюма ѝ тайно го омайваха. Съпътствано от начина, по който косата ѝ бе вдигната на кок с няколко кичура нежно падащи от двете страни на лицето ѝ. Джак можеше да чете мисли, но някак си не можеше да прочете нея.
– Как го правиш? – попита тя на глас, докато изгасваше цигарата си в пепелника. – Твоята глава, собственото ти съзнание трябва да е като кошер! Постоянно жужащо и бучащо.
Джак се подсмихна на коментара ѝ. Не можеше да отрече високата ѝ интелигентност, но подобен непринуден разговор винаги е добре дошъл, когато някой иска да забрави за сериозността и монотонността на ежедневието.
– Какво как правя? – попита Джак закачливо.
– Хайде де, умнико – отвърна тя, повишавайки тон, което накара барбана да извърне поглед. – Знаеш какво. Как четеш мисли?
Джак можеше да види удивлението ѝ в нейните очи и в начина, по който устните ѝ бяха леко отворени. И тогава, почти недоловимо, дясното ъгълче се повдигна в лека усмивка. Ако не беше толкова заета да се взира в очите на Джак, щеше да забележи, че барманът все още се взираше в нея. Елегантната семпла червена рокля, която носеше, събираше погледите в целия бар. Някои в захлас, други в недоумение какво толкова красива жена правеше в това изоставено от бога бунище, което уж представляваше бар.
Но тя не забелязваше нищо от това. Кой и какво би могло да бъде по-интригуващо от мъж с умението да чете мисли?
– За какво си мисля в момента? – попита тя наум, докато се усмихваше още по-широко.
– Не и за името си – отвърна Джак със самодоволна усмивка. – Никога не мислиш за името си – добави и отново отпи от чашата си, за да подсили жалкия си опит да се докопа до тази информация.
– Така ли било? – отвърна тя, изваждайки нова цигара.
Устните ѝ едва докоснаха филтъра и барманът вече държеше запалка пред нея. Сякаш през цялата вечер беше очаквал да му се отвори тази малка възможност. Но нея не я интересуваше ни най-малко. Тя запали своята цигара и издуха дима в лицето на бармана. Той тихичко се изкашля и се отдалечи като куче с подвита между задните крака опашка. Разбра намека. Нейните очи обаче не напускаха тези на Джак.
– Да, така е – той беше настоятелен и дори се осмели да отпие още една глътка с надеждата, че изглежда поне малко по-мъжествен. – Срещаме се за трети път, а дори не знам името ти.
– Но трябва ли ти наистина? – тя му се противопостави с директен въпрос, който той нямаше как да очаква. – Срещаме се за неангажиращ разговор, за да се разтоварим взаимно от стреса, в чийто капан се намираме постоянно. Мислех си, че това е уговорката – завърши тя с едва доловима усмивка.
Джак я наблюдаваше много внимателно. Играта ѝ беше силна, мислите празни. Как го правеше? Той трябваше да победи.
– Предлагам ти следното – реши да смени стратегията. – Избери си някой от бара и ще ти кажа за какво си мисли. Обаче при едно условие. Ще ми кажеш името си – усмихна се наперено, мислейки си, че този път ще спечели, знаейки нейното удивление от необичайните му способности.
Тя също се усмихна на малкото му предизвикателство и очите ѝ бързо зашариха из целия бар. Гледката бе напълно типична – самотни или нещастно женени мъже, чието удоволствие в живота си оставаше ежедневното пиене в някой отдалечен от дома им бар. Тя смръщи вежди. Никой не беше интересен.
– Предполагам онзи ей там – каза тя разочаровано, извъртайки поглед през лявото си рамо. – Не изглежда тук да му е мястото. Толкова млад и спретнат. Каква е неговата история? – попита тя ентусиазирано.
Джак си прочисти гърлото и погледна към младежа.
Не мога да повярвам, че ме скъсаха на изпита по физика. Толкова упорито учих и се бях подготвил толкова добре…
Джак се обърна отново към своята дама.
– Скъсали са го на изпитите.
– О, не! – каза тя, звучейки напълно искрено. Очевидно не този отговор очакваше.
Джак прочисти гърло в намек.
– Мисля, че имахме сделка.
Тя го погледна с изкусителна усмивка.
– Ренé.
Джак извърна поглед, за да си поема дълбоко дъх. Най-накрая! Дори задушаващата смрад на цигарен дим, дълбоко пропил се в стените на бара, не можеше да развали онзи момент.
– А сега, ако ме извиниш, трябва да тръгвам – каза тя неочаквано и стана от своя стол.
Джак също се изправи, за да покаже своите обноски. Беше изненадан от внезапното ѝ потегляне. Както и разочарован.
– О? Толкова рано? – опита се той да протестира.
– Боя се, че да – отвърна нежно тя и изгаси своята цигара.
Сбогуваха се и тя тръгна към вратата.
– Но това не е истинското ти име, нали? – попита Джак преди тя да излезе от обсега му.
– Не – отвърна тя наум, без дори да се обърне.
© 2026 Lina Dimitrova – Lina Narratives. Всички права запазени.
Тази история е авторско произведение на Лина Димитрова и е защитена с авторски права. Възпроизвеждането или разпространението без разрешение е забранено.
Lina Narratives 